Причините за мигрантската криза и `решенията` на `крайната десница`: коментар на Радан Кънев
Препечатваме коментара на Радан Кънев от блога му.
Труден е животът на потребните идиоти.
Защото оферират лесни (т.нар. " лесносмилаеми " за необятната публика) решения на действителни, само че комплицирани проблеми.
Да, миграционната политика на европейския Запад от последните 30-ина години е много сбъркана - има неопровержими доказателства, " забележими резултати ".
Тя обаче не е артикул на някакъв нереален хуманизъм, на " демократични (либерастки) полезности " (и впрочем на никое място не е прилагана от демократични партии, дори the other way `round). Тя е невъзмутим Realpolitik за опазване на един доста прелъстителен за необятната аудитория, само че жертван обществен модел. Обречен най-малкото от два фактора:
- обърнатата демографска пирамида и
- изпреварващото развиване на технологиите и на Източна Азия, изключително навлизането на Китай на световния пазар.
За да запазят обществения си модел в новите условия, мейнстрийм партиите на Запад (условно - социалисти и консерватори) обезпечават прилив на свежа работна ръка, която да обезпечи постъпленията в солидарните (особено пенсионните) фондове. Естествено, тази система не е прекомерно ефикасна и обилни " непопулярни " промени в обществените схеми и пазара на труда въпреки всичко се постановат. Социалния модел аха-аха оцелява, на доста висока цена.
От една страна, промените въпреки всичко засягат забележителна част от популацията - изключително най-младите и хората в предпенсионна възраст, ниска междинна и висока работническа класа (което до 90-те е съвсем все едно).
От друга, самото " импортирано " с цел да избави обществения модел население основава нови равнища на беднотия, изолираност, обичайната консумация на обществени услуги, само че и рискови разломи в публичната тъкан във връзка с човешки права, фамилни полезности, религиозна традиция, обучение.
Накратко - миграционната политика от последното потомство е образец за несполучлива обществена политика, водена от обичайните обществени партии на центъра - членките на ПЕС и ЕНП, въпреки и с друг интензитет, със доста по-голям принос на левицата.
Днес националните социалисти от " крайната десница " по едно и също време нападат неправилната миграционна политика, само че и афишират за приоритет реализиране на непостижимите й цели - възобновяване на обществения модел от " Славните Тридесет (години) ", когато демографията на континента е изцяло друга. Противоречието е цялостно, граничещо с логичен и статистически парадокс.
За да се поддържа даже по-скромната днешна система на Welfare State, има потребност от непрекъснат приток на нова и млада работна ръка. За рецесията обаче се упреква точно притокът на работна ръка - било от Азия, Африка или Източна Европа...
Единственото като че ли допустимо решение (което националните социалисти не се двоумят да предложат) е назад затваряне в националните граници, затваряне на пазара на труда, протекционистична индустриална политика и възобновление на национални обществени системи с цялостно покритие. Оттук напълно разумно, Врагът към този момент не са единствено мигрантите, не са даже единствено " полските водопроводчици " от Изток и " ромите " от Балканите, само че и самата Европа и всички, които желаят Европейски Съюз да се федерализира.
Проблемът е, че нито една европейска страна, нито даже Германия, няма към този момент икономическата мощ, човешкия и естествен запас, а камо ли - грубата мощ, нужна, с цел да оцелее и ден независимо на днешния световен пазар. Нещо повече - по всичко проличава, че даже Съединени американски щати, с тяхната голяма стопанска система, самостоятелен вътрешен пазар и безапелационно силово предимство - не могат да затворят икономическите си граници без тежка криза и всеобщо обедняване.
Решенията са напълно други - шерване на суверенитет, федерализация и създаване на обща отбранителна, гранична, само че и икономическа и обществена политика на Единна Европа. И - несъмнено - по-смели промени на европейската обществена система и вложения в континентална обществена, енергийна, транспортна и стопанска инфраструктура, със средствата на стеснен, само че задоволителен федерален бюджет.
Труден е животът на потребните идиоти.
Защото оферират лесни (т.нар. " лесносмилаеми " за необятната публика) решения на действителни, само че комплицирани проблеми.
Да, миграционната политика на европейския Запад от последните 30-ина години е много сбъркана - има неопровержими доказателства, " забележими резултати ".
Тя обаче не е артикул на някакъв нереален хуманизъм, на " демократични (либерастки) полезности " (и впрочем на никое място не е прилагана от демократични партии, дори the other way `round). Тя е невъзмутим Realpolitik за опазване на един доста прелъстителен за необятната аудитория, само че жертван обществен модел. Обречен най-малкото от два фактора:
- обърнатата демографска пирамида и
- изпреварващото развиване на технологиите и на Източна Азия, изключително навлизането на Китай на световния пазар.
За да запазят обществения си модел в новите условия, мейнстрийм партиите на Запад (условно - социалисти и консерватори) обезпечават прилив на свежа работна ръка, която да обезпечи постъпленията в солидарните (особено пенсионните) фондове. Естествено, тази система не е прекомерно ефикасна и обилни " непопулярни " промени в обществените схеми и пазара на труда въпреки всичко се постановат. Социалния модел аха-аха оцелява, на доста висока цена.
От една страна, промените въпреки всичко засягат забележителна част от популацията - изключително най-младите и хората в предпенсионна възраст, ниска междинна и висока работническа класа (което до 90-те е съвсем все едно).
От друга, самото " импортирано " с цел да избави обществения модел население основава нови равнища на беднотия, изолираност, обичайната консумация на обществени услуги, само че и рискови разломи в публичната тъкан във връзка с човешки права, фамилни полезности, религиозна традиция, обучение.
Накратко - миграционната политика от последното потомство е образец за несполучлива обществена политика, водена от обичайните обществени партии на центъра - членките на ПЕС и ЕНП, въпреки и с друг интензитет, със доста по-голям принос на левицата.
Днес националните социалисти от " крайната десница " по едно и също време нападат неправилната миграционна политика, само че и афишират за приоритет реализиране на непостижимите й цели - възобновяване на обществения модел от " Славните Тридесет (години) ", когато демографията на континента е изцяло друга. Противоречието е цялостно, граничещо с логичен и статистически парадокс.
За да се поддържа даже по-скромната днешна система на Welfare State, има потребност от непрекъснат приток на нова и млада работна ръка. За рецесията обаче се упреква точно притокът на работна ръка - било от Азия, Африка или Източна Европа...
Единственото като че ли допустимо решение (което националните социалисти не се двоумят да предложат) е назад затваряне в националните граници, затваряне на пазара на труда, протекционистична индустриална политика и възобновление на национални обществени системи с цялостно покритие. Оттук напълно разумно, Врагът към този момент не са единствено мигрантите, не са даже единствено " полските водопроводчици " от Изток и " ромите " от Балканите, само че и самата Европа и всички, които желаят Европейски Съюз да се федерализира.
Проблемът е, че нито една европейска страна, нито даже Германия, няма към този момент икономическата мощ, човешкия и естествен запас, а камо ли - грубата мощ, нужна, с цел да оцелее и ден независимо на днешния световен пазар. Нещо повече - по всичко проличава, че даже Съединени американски щати, с тяхната голяма стопанска система, самостоятелен вътрешен пазар и безапелационно силово предимство - не могат да затворят икономическите си граници без тежка криза и всеобщо обедняване.
Решенията са напълно други - шерване на суверенитет, федерализация и създаване на обща отбранителна, гранична, само че и икономическа и обществена политика на Единна Европа. И - несъмнено - по-смели промени на европейската обществена система и вложения в континентална обществена, енергийна, транспортна и стопанска инфраструктура, със средствата на стеснен, само че задоволителен федерален бюджет.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ